И не, тук няма да говоря за найлоновите торбички, сламките, пластмасовите четки за зъби и клечки за уши. Ако имате поне малко еко-срам, отдавна ще сте намалили употребата им до минимум и ще сте открили техните еко-алтернативи. Тук искам да поговорим за няколко тенденции, които се наложиха като норма в последните десетилетия.
1. Сладолед в пластмасова купичка и лъжичка
Да, лятото си отива и силно се надявам с него да си замине и този неприятен навик. Все още не мога да си обясня от къде се пръкна потребността да заменим добрата стара вафлена фунийка с гадната пластмасова купичка. И защо толкова бързо забравихме рефрена на “Ближи си сладоледа” и го подменихме с “Пластмасова лъжичка, моля!” Може би не сте фен на вафлената фунийка? Ще ви издам една малка тайна – никой не ви кара да я изядете. След изхвърлянето ѝ в коша, тя за разлика от пластмасовата ѝ алтернатива ще се разгради и няма да остави следи в природата за следващите и аз не знам точно колко десетилетия.
2. Прането с течен препарат и омекотител от пластмасови бутилки
Всички мразим протяжните и супер досадни реклами за перилни препарати. Колко добре изпират, не мога да твърдя, но в едно съм сигурна – промили са ни мозъка! До 2016г. най-предпочитани са били праховете за пране в плик; от 2014 до 2016 година продажбите на течен перилен препарат се увеличават от 31.3% на 39.9%, като интересът към тях през последните години продължава да е възходящ. Да, всеки иска прането му да е мекичко и да мирише добре, но какво коства това на околната среда и на нас самите е отделен въпрос. Няма да навлизам в подробности, вярвам, че всеки, който се интересува може да открие сам информация колко агресивни са перилните препарати и доколко са отговорни за алергиите. Само ще спомена, че до 2050 година се очаква всяко второ дете в индустриализирания свят да се роди с някаква форма на атопичен дерматит. Моята молба е просто да се замислите, дали не можете да спестите на околната среда поредната пластмасова бутилка от течен перилен препарат и да я замените с картонена кутия с прах за пране.
3. Употребата на душ гел и течен сапун
Честно да си призная основната причина да не използвам душ-гел никога не е била, за да намаля количеството на пластмасови бутилки у дома. Истината е, че предпочитам тоалетен сапун, защото ужасно ме е гнус от гъбите за баня, които между другото също са си еко-замърсители. По напредналите могат да елиминират и пластмасовите опаковки от шампоан и балсам за коса с така наречения твърд шампоан. Аз лично съм си купувала веднъж и определено не уцелих подходящ за моя тип коса, но не съм се отказала и скоро мисля да опитам с друг.
4. Импулсивните покупки на дрехи
За греховете на бързата мода писах в първия си пост в блога. Затова сега само ще ви напомня, да не се поддавате на промоции и честно да се запитате, дали бихте закупили въпросната дреха, ако нямаше намаление. Не превръщайте пазаруването в забавление, опитайте се да го правите информирано и осъзнато. И разбира се, не забравяйте да прегледате наличните артикули в албума с подходящия за ваш размер в благотворителния фейсбук базар на Ре-Дрес.
Присъедини се към Re-Dress.org Group – Базар с Кауза сега и купи или продай рокля благотворително!
5. Бутилирана вода
Започнахме със сладоледа и стигаме до водата. Тази тема е доста по-сериозна и освен за тоновете пластмасови бутилки, които оставяме след себе си, бих искала да поговорим и за здравето – нашето и това на децата ни. Последните седмици в интернет пространството се завъртяха шок новини за открита пластмаса в организма на децата и за вредата на флуорозата от бутилираната вода. Няма да ги преразказвам, ако случайно не сте попадали на тях, знаете как да ги намерите. Тук ще споделя моя опит с елиминирането на пластмасови бутилки от питейна вода. Преди година си закупих шише с филтър, в което можеш да си налееш вода от всяка чешма и директно да я консумираш. Два-три пъти го забравях по заведения и минавах километри да си го взема обратно, докато стигнах до момента, в който шишето си седи завряно в дъното на шкафа. Истината е, че рядко пия вода и когато съм навън прекалявам с друга напитка в черен цвят, чиято употреба ми причинява еко-срам и обмислям някакви варианти за изкореняването на този грях. Но да не се отклоняваме от темата и да споменем решенията: ако пиете редовно вода, носете си бутилка за многократна употреба и се оглеждайте по често за чешмичка. Тук бих искала да спомена прекрасната инициатива на Zero Waste Sofia – “Да изчистим чешмите в България”, при която са регистрирани близо 50 акции за облагородяване на чешми.
Що се отнася до огромните туби с вода, които се мъкнат до всеки дом няколко пъти месечно, моето решение беше система за пречистване на вода. У дома използваме такава от малко повече от година и съм повече от доволна. Разбира се, че тук става въпрос за инвестиция в дългосрочен план, но на пазара можете да откриете такава система в ценовия диапазон от 200-300 лева до няколко хиляди лева. Системата вкъщи е от първата ценова група и нямам оплаквания по отношение на вкуса и качеството на водата. И не, не мога да разбера как винаги намираме пари за последен модел телефон и телевизор с плосък екран (било то и на изплащане), а дори не ни е минавало през ума да обмислим закупуването на пречиствателна система за вода. Водата е живот – нека всеки сам подреди приоритетите в своя!
