Човешките лица зад проекта „Пухкави опашки“

Наскоро във фейсбук потока ми излезе пост за благотворителна продажба на календари в подкрепа на опашатите бездомници по варненските улици. Спонтанно си поръчах комплект, като към този момент все още не подозирах, че зад проекта стоят две сърдечни момичета, финансирали кампанията си изцяло с лични средства и с идеята 100% от събраната сума да отиде за каузата. Запознайте се с тяхната история и ги подкрепете! Приятно четене!

– Здравейте, момичета! Бихте ли се представили на нашите читатели?

И:Здравейте, хора! Аз съм Ина – градско момиче, което обича книгите, морето и животните.

С: Казвам се Светла или Шве както повечето ме наричат. Занимавам се с дизайн, фотография и илюстрации. С Ина вече се познаваме от 5-6 години и оттогава си мяукаме заедно.

– Ще ни разкажете ли малко повече за вашия съвместен проект „Furry Tails“?

И: И двете имаме спасени животни, а идеята ни е да помогнем на повече. Аз искам да се включат повече от моите приятели. Често казвам, че хуманността засяга всеки един от нас, независимо дали имаме домашен любимец. Отношението ни един към друг и към животните ни прави хора. Вярвам в доброто и го виждам през хората, които помагат на животни и едни други. Напоследък кръгът ми от приятели се обнови с хора, които обичат книгите, тъй като работя мечтаното – аз съм брюнетка в книжарница :)), и такива, които обичат животните. Често пъти те попадат и в двете категории :))). С Шве искаме да подкрепим, както частни приюти и да дарим на проучени от нас фондации, така и на хора в частност, които гледат над 10 ЖИВОТНИ.

С: Furry tails е история в снимки. Всички коШки и кученца, които съм снимала си ги помня и знам къде се намират 😀.
Тъй като често се разхождам с фотоапарат и не подминавам коте без да го поздравя – имам едно солидно количество снимки на улични животинки. Ей така, за кеф. Знам, че не съм единствената. А как се роди идеята – ами така както се раждат всички добри идеи 

И: Бих искала да допълня, че красивите ни календари са направени единствено и само с благотворителна и точно определена цел.

– Как можем да се свържем с вас и да си закупим календар с кауза?

С: Направихме фейсбук страница на календарите – сегашните и бъдещи такива. Също така и фейсбук група, в която ще бъде споделяна информация на кои животинки сме успели да помогнем (не само на животни във Варна) – конкретно с храна, кастрации и спешна помощ. Повечето хора, които имат животни знаят, че това не е никак евтино. А уличните животни не могат да си го позволят, затова ние хората трябва да се грижим за тях.

Бихте ли споделили с нас по една история на вече спасени от вас животни?

Мурджо
И: Имам много истории. Например моята първа котка беше изхвърлено, домашно коте, което се криеше в книжарницата, в която работех тогава. Вечерта трябваше да я извадим с колегите навън. Мислих я около месец и накрая я прибрах у дома. Сега Мъри, така се казва котето, е царица на къщата.

А вече имам и много истории с кучета – спасени, разбира се. Но най-забавни са ми запознанствата с кучкарите и коткарите покрай тях. Повечето са жени и са ми много добри приятели. Изключителни са!

Та, ще разкажа за кучето Мурджо. Излезе ми пост във фейса за него. Много хубаво ми се видя кученцето, а историята му беше, че след намирането му на дом, се заразява в него от опасна за кучетата болест. Изпратих пари на Анджи, която го лекуваше, а после му купихме и къщичка 🙂. Анджи му намери нов дом при истински треньор на кучета, защото Мурджо се оказа доста палав опашатко. Аз много го обичам и съм му благодарна, че ме запозна с Анджи. Всъщност животните ме запознаха с едни от най-добрите хора. Надявам се да привлечем повече съмишленици към нашата идея. :))

Капитолина
С: Прибирах се вече по тъмно с една приятелка. И чух мяукане, ама яко мяукане! И гледам на улицата се носи едно такова малко петънце. Изскочило на пътя и крещи.Тъкмо щеше да светва червено за тръгващите коли и се затичах от другия край на светофара към нея и я хванах. Толкова малко беше това същество. Гледам наоколо няма нито мама, нито братя, сестри … и си викам добре – мое си ❤! Така се появи котето Капи (накратко от Капитолина) при мен. Вкъщи имам и деветгодишна котка – Буня (Бонефация). И тя е спасена от улицата… заклещена в един автобус на кораборемонтния завод.

Facebook