Познавам Дидо от студентските си години във Велико Търново и първата дума, с която бих го описала пред приятели е супер ЗАБАВЕН. Днес обаче разговорът ни ще бъде сериозен, въпреки че чувството му за хумор не го е напускало по време на доброволческата му мисия в Кения, за която ще ни разкаже в следващите редове. Приятно четене!
Здравей, Дидо! Как прекара лятото?
Здравей! Имах възможността, заедно с двама приятели, да помагам като доброволец в училище за сираци в град Накуру, Кения. Те бяха за пет седмици през юли и аз за още пет през август, като се засякохме там за няколко дни.
Как решихте да заминете и какво ви накара да отидете точно там?
Заедно с единия приятел, който е учител по математика, от няколко години имахме желание да отидем в Африка и да помогаме на деца там. Тъй като и двамата сме посветени вярващи, хора от църквата ни дадоха контактите на няколко организации. Нещата обаче все не се получаваха, докато в началото на тази година не се свързахме с директора на училището, в което впоследствие отидохме. По-късно към нас се присъедини и друг приятел от църквата.
Ще ни разкажеш ли за училището и децата в него?
Училището е разделено на две – от 1 до 8 клас и гимназия, като сградите се намират на 10-15 км една от друга. Децата са общо около 450, като са разделени на три групи – деца от околностите, които идват само за часовете; деца, които са на пълен пансион, но имат роднини и те покриват част от разходите им (униформи, обувки, козметични принадлежности); и деца, които нямат никакви роднини или възможност да ги издържат, като те също са на пълен пансион, но издръжката им се покрива изцяло от спонсори от чужбина. И в двете училища имат общежития и са разделени в тях на момчета и момичета.
Как протичаше един твой ден като доброволец?
Тъй като бях там в неучебно време, децата нямаха стриктна програма през деня. Всички ученици (от 1-12 клас), които нямат при кого да се приберат, остават в основното училище и прекарват ваканцията там. Спях в къща в двора на гимназията заедно с още няколко доброволци от САЩ и Великобритания, директора и семейството му и няколко от децата, които помагаха в работата по двора. Сутрин след закуска, отивахме с жената на директора в основното училище и прекарвах там целия ден. Играех футбол с момчетата, бях им взел филми, които да прожектираме в една от стаите и прекарвах време в серизони и не толкова сериозни разговори. В началото децата не бяха много отворени да споделят, но впоследствие се отпуснаха и много от тях ми разказаха историите си, както и част от ежедневните си трудности.
Ще ни разкажеш ли някоя от историите на децата?
Това е историята на едно дете, с което общувах малко повече едва през последната седмица, докато бях в Кения и което ме изуми със своя интелект и с разсъжденията си – Хенри.
В Кения има 42 племена, всяко от които има своите особености и отличителни черти. Може би най-известното от тях са масаите. Техният основен поминък е животновъдството, но са и най-смелите войни, като често им се налага да преследват и убиват лъвове, които са нападнали стадата им.
Хенри е масай. Винаги е усмихнат и спокоен, говори много уважително и никога не повишава тон.
Последния петък преди да замина, беше ден за свиждания и тези от децата, които имат родители или други роднини, биват посетени от тях, като те им носят храна и други необходими вещи.
Докато се разхождах из двора, забелязах Хенри с трима мъже около него, които изобщо не приличаха на негови близки (бяха намръщени и гледаха лошо). Когато по-късно го попитах кои са, ми отговори, че са приятели на баща му, чиито деца също са в училището и те са минали да го видят.
Майката на Хенри почива, когато той е много малък. Оттогава баща му отказва да се грижи за него и за братята му и те са изпратени при роднини. Баща му не проявява никаква заинтересованост към него и и никога не е идвал да го види.
По-късно, Хенри излиза да живее на улицата. Там, както казва той, за да си създаде приятели и да бъде приет от тях, започва да употребява наркотици и алкохол, както и да диша лепило. Една вечер се напива толкова много, че не помни нищо и заспива. Когато се събужда на сутринта, вече е в училището, на стотици километри от “дома”. Държи изпити, на които се справя много добре и започва да учи.
Хенри е вторият човек в Кения, който срещам и обича математиката, но също така е и едно от най-трезво мислещите деца. Казва, че иска да учи чужди езици и да стане инженер, но най-голямата му мечта е да стане първия човек в страната, който инвестира в роботи!
Хенри е войн и макар че вече не му се налага да се бие с лъвове (като малък му се е случвало веднъж, като е бил на косъм от фатален край), той води битката с живота. Води я с усмивка и без да се оплаква. Също така знае, че не я води сам, защото уповава на Бог.
Какви са трудностите, с които децата в училището се сблъскват в своето ежедневие?
Едно от нещата, които ми направиха най-голямо впечатление е еднообразната им храна. Всеки ден те закусват само с чай, понякога им дават и овесена каша, обядват боб и царевица и вечерят нещо като нашия качамак, но само с вода и царевично брашно, и малко прясно сварено зеле. В гимназията няма течаща вода и електричество. Карат вода с цистерна, а ако искат топла вода, си вземат с кофи от кухнята. Имат генератор със слънчев панел, но той произвежда ток, достатъчен за по 2-3 часа сутрин и вечер. В основното училище имат ток и течаща вода, но и там е само студена. Всичко си перат сами, на ръка. Може би основната трудност, с която се сблъскват е недостатъчната любов и внимание, което получават. За това и много от тях се привързаха страшно много към нас, просто защото ние бяхме на място при тях и искрено се интересувахме от проблемите и историите им.
Как успяхте да им помогнете, докато бяхте там?
Другите двама приятели бяха в училището през учебно време и преподаваха по няколко рзлични предмета – математика, бизнес, пеене, китара и са имали занимания по оригами. Също така прекарвахме много лично време с децата, разговаряйки на различни теми с тях. Нещо, което по техните думи, ни отличава от другите бели доброволци. Благодарение на сумата, която успяхме да съберем от приятели, познати и църкви, успяхме да им осигурим по-разнообразно меню (яйца, месо, плодове и др.) през ваканцията, както и няколко глезотийки (шоколадчета, сокчета, близалки, сладолед). Купихме им и DVD плейър, на който да могат да гледат филми, тъй като старият им се беше развалил. Осигурихме екипи и бутонки за футболния им отбор. Няколко човека и една фондация изпратиха по мен дрехи и обувки. Положението с дрехите е малко по-специфично, тъй като през повечето време са на училище, а там ходят задължително с униформи и обувки и рядко им трябват ежедневни дрехи, но през ваканциите могат да носят, каквото си поискат. Проблемът е, че ако им се изпратят с колет или контейнер, освобождаването отнема много време и средства, а ние не можем да занесем в куфарите достатъчно за всички деца. Може би най-добрият вариант е да се купуват оттам. Купихме също две млекодайни крави и тетрадки. Последното нещо, с което успяхме и успяваме да помогнем е, че благодарение на хора, които дариха пари впоследствие, заплатихме издръжката на пет деца за една година.
Колко струва годишната издръжка на едно дете?
За децата от основното училище е 480$, а за тези в гимназията – 720$. Това включва храна, спане, униформи, учебници, заплати за учителите, разходи за строителството на нови класни стаи и др.
Как могат хората, които имат желание, да помогнат?
В момента основаваме фондация, чрез която ще набираме средства за децата там. Ще се казва “Втората миля” и се надявам в най-скоро време вече да е факт. Тогава ще могат да се превеждат суми по сметката на фондацията. Планираме ходене там и за празниците през декември (20 декември – 5 януари), като искаме да зарадваме децата за Рождество Христово, но и да свършим малко организационна работа. С Божията помощ, плануваме догодина лятото да бъдем там, като всеки един от нас ще е за около месец (юни-август). И при двете пътувания можем да вземем някакви неща натам или оттам, с които хората искат да помогнат.
Как могат желаещите да помогнат да се свържат с вас?
За момента имаме фейсбук група – “Мисия Кения”, в която постваме всичко, което се случва и бъдещите ни планове. Работим по сайта на фондацията и в групата ще го публикуваме, когато е готов.
